Научен проект "Аудиторийно посредничество в дигиталните общества" (DATASOC)

Информация за проекта

В европейските общества медийните потребители са постоянно свързани и малко области от частния или обществения живот остават неопосредствени. Ето защо, способността на аудиторията да се ориентира и да оформя своята медиирана среда - своето аудиторийно посредничество - все повече се признава като решаваща за по-нататъшното развитие на демократичните общества. Големите бази данни се превърнаха в основен дял в света на медиите, създавайки възможности и предизвикателства за обществата, за медийните организации и съответно за медийната аудитория: много аспекти от нашия медииран живот в днешно време разчитат на събирането, обработката и използването на лични данни. Данните по отношение на аудиторията се отнасят до различни практики, като: 1) производство и анализ на (често широкомащабни) данни за поведението, предпочитанията и интересите на хората в интернет, 2) използването на бази данни при вземане на решения и управление на медийни организации, както и 3) производство на платформа, интерфейс и софтуер, които използват данни и алгоритми за оценка, моделиране, прогнозиране и ориентиране на медиирания опит на аудиторията.
Основното предизвикателство на „Аудиторийно посредничество в дигиталните общества“ (DATASOC) е артикулирано като „пропаст“ в производството на знания между това, което Лазарсфелд (1941) нарече „критично“ и „административно“ изследване. От едната страна на „пропастта“, учени в областта на хуманитарните и социалните науки (включително изследователи на аудиторията) разработват критична перспектива относно опасностите и недостатъците на данните, с ограничено въздействие върху разработването и прилагането на големи данни в основните пластове на обществото. В тази критична перспектива липсват емпирични доказателства за начините, по които данните засягат и влияят върху медийната аудитория, липса, която в момента е запълнена от едностранни дискурси и спекулативни заключения. Например, докато се твърди, че алгоритмите водят до балони, цифрова дезинформация (понякога наричана фалшиви новини) към постфактически общества и политическо насочване, изключително недостатъчни са знанията касаещи начините, по които реагира аудиторията. От другата страна на пропастта, административните знания за анализ на големи бази данни се развиват върху импулса на икономически или управленски интереси, както и подобрения в компютърната мощност и машинното обучение и се произвеждат в относителна изолация от критичните изследвания. В медийните организации такива знания често се развиват с цел да се предвидят, измерват или контролират практиките на аудиторията, без да се анализира нейната значимост. При липса на интегрирани познания за информацията, които изразяват интересите както на заинтересованите страни, така и на медийната аудитория, съществува риск практиките за нейното дефиниране да навредят на по-нататъшното развитие на демократичните общества, например чрез маргинализиране или изключване на конкретни групи граждани от политическо участие на данните или защото иновациите не са подходящи за справяне с нуждите и притесненията на аудиторията и се отхвърлят от тях. Ангажирането с изследвания и дебати в ранен етап на развитие ще улесни интервенцията и консултативния капацитет на проекта.
DATASOC има за цел да систематизира и разшири разбирането на данните за широк спектър от проблеми в медийната индустрия и да засили изследването на анализа на големи бази данни в специфични контексти, свързани с медиите. DATASOC ще координира представянето на доказателства за въздействието и присвояването на практиките и технологиите за данни; доказателства, които могат да стартират дискусии относно етиката, създаването на политика и собствените практики на заинтересованите страни и ангажираността им с аудиторията. Това ще стане чрез прилагане на систематичен и иновативен подход към сътрудничеството между заинтересованите страни, основаващ се на адаптивна и всеобхватна научна програма в рамките на проекта, която се занимава с бързо развиващата се социална реалност, в която се превърнаха големите бази данни.