Какви цели си поставя проект DATASOC

Поради широкия диапазон от теми, обхващащи настоящия проект, научният колектив на DATASOC си поставя за цел да изследва задълбочено няколко основни теми, преплитащи се през призмата на комуникацията, електронните медии, социалните аспекти на информационните науки, социокултурната комуникация, базите данни и извличането и обработката на данни. Част от тези теми са:

• Социокултурната страна на проблематиката около дебата за Истанбулската конвенция не само в България, но и в съседните европейски държави, отразен в съвременната българска медийна екосистема – анализира се причината за поляризирането на позициите „за“ и „против“ конвенцията. Проследява се влиянието от страна на медиите за сформиране на обществено мнение. Предмет на изследването е начинът, по който средствата за масово осведомяване отразяват обществените и политическите нагласи, както и тяхното взаимно влияние в контекста на съвременната информационна цифрова среда. Прави се проучване въз основа на сравнителен анализ между 2018 г. и 2020 г., разглеждайки аргументите на всички заинтересовани страни „за“ и „против“ ратифицирането на конвенцията.

• Подобряване на вътрешното пространство: интелигентно местообитание за възрастни хора. Уязвимост на потребителите на аудиовизуално медийно съдържание – прави се проучване и анализ на ситуацията, свързана с подобряване на вътрешното пространство: интелигентно местообитание за възрастни хора като потребители на аудиовизуално медийно съдържание в контекста на съвременната цифрова медийна екосистема. В рамките на това изследване се извършва и проучване на комуникативните аспекти при съвременните традиционни и виртуални български семейства, като е проучено наличието на т.нар. поколенческа пропаст в общуването между различните представители на едно семейство, както и психологическите аспекти в липсата на комуникация между тях. За целта е необходимо провеждане на анкети с две групи респонденти – членове на семейства, които обитават едно домакинство и такива, които са разделени физически и общуват основно онлайн. • Протестните движения в България в периода 2013 – 2020 г. в контекста на съвременната социокултурна и политикоикономическа медийна среда –извършва се изследване на взаимодействието между медийната екосистема и икономическата, политическата и социокултурната система в съвременното демократично общество на фона на поредицата от обществени протести, обхванали България в периода 2013 – 2020 г. Съпоставят се основните послания, символи, лозунги и характеристики на протестите. Необходимо е провеждане на анкети по отношение на общественото доверие към медиите и по-специално в кризисни ситуации. • Дебатите на евроизборите за Европейски парламент през 2019 г. в демократичния дискурс (част от сравнително изследване на 27-те страни-членки на ЕС) – извършва се мониторинг на демократичния дискурс по време на предизборната кампания за ЕП. Изследват се въпроси, като: рекламните лозунги – символи и теми по време кампанията; евроскептицимът в различните страни-членки на ЕС, негативната реклама и др. • Ефектите върху социалната комуникация по време на пандемията от COVID-19 в България – необходимо е провеждане на анкети сред различни групи респонденти с цел проучване и анализ на начините за справяне по време на критични ситуации като тази и възможните алтернативи за общуване и информиране в контекста на съвременната цифрова среда. Поведението на медиите и тяхното влияние за формиране на обществените нагласи.

Снимка: Shutterstock